времянка

времянк/а ж, р. мн. -нок разг.

1 кўчма нарвонча;

2 вақтинчалик (муваққат) уй;

3 вақтинчалик (муваққат) темир (чўян) печка; Прямо посреди хаты в железной ~е пылали дрова (Закруткин) Хатанинг қоқ ўртасида муваққат темир печкада яллиғланиб ўтин ёнар эди.